ЗАТАÈНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от затаен; притаеност, прикритост, спотаеност. Най-разтревожени бяха хората около бюрото. А по шарените физиономии на събралите се можеше да се чете по-малко затаеност, повече любопитство. А. Страшимиров, Съч. І, 336-337. Какви тонове, каква затаеност! Ив. Кирилов, Ж, 6.