ЗАТА̀ЙВАМ, -аш, несв. (диал.); затая̀, -аѝш, мин. св. -аѝх, св., прех. Затаявам. Учениците идеха редовно на занимания.. Когато чичо Марин пускаше някоя от машините в движение, те затайваха дъх. А. Гуляшки, МТС, 313. затайвам се, затая се страд.
ЗАТА̀ЙВАМ СЕ несв. (диал.); затая̀ се св., непрех. Затаявам се. Дори моят пленник стоеше срещу мен и се задъхваше. Аз виждах как той ненаситно гладно поемаше дъх и се затайваше. Вл. Мусаков, СбЗР, 434.