ЗАТАНАНЍКВАМ, -аш, несв.; затананѝкам, -аш, св., прех. Започвам да тананикам. Когато се хлопва пътната врата, Мина си отдъхва облекчено. Тя дори затананиква любимата си песен. М. Кремен, РЯ, 192. Някой затананика песен, други я подхванаха. Ст. Дичев, ЗС І, 499. Лука минава край нея, застава на пътните врата и затананиква с престорено безгрижие. Д. Немиров, БЛ, 5. Илия – мъжът на Росето – се провикна и затананика след гайдата. К. Петканов, БД, 126.