ЗАТВÒРЕНО. 1. Нареч. от затворен (в 11, 12 и 13 знач.). Ние живеем много затворено, другарю Манчев, много откъснато! К. Калчев, СТ, 41. Но те живели толкова самотно и затворено, че успели да спасят и брадите си, и целия свой староруски дух и бит чак до наши дни. Н. Стефанова, РП, 52. Посегна и поиска да я прегърне. – Не сега – каза тя затворено и надникна в стаята. Ст. Дичев, ЗС І, 471.

2. В съчет.: На затворено. а) В помещение, сграда, на затворено място. Когато са на затворено – в зоологически градини, аквариуми, менажерии и пр., животните са най-често запазени. К, 1966, кн. 6, приложение, 11. б) В помещение, в което прозорците са отворени. Спя на затворено.

3. С гл. съм, оставам в 3 л. ед. а) Означава, че в някакво помещение не може да се влезе поради това, че входовете му обикн. са заключени. Противоп. отворено. Майкя сина жени у потайну добу, / у потайну добу на седем године. / Въздън затворено, су ноч отворено. Нар. пес., СбВСтТ, 166. б) Означава, че някакво обществено или търговско заведение, институция и под. не работи, не приема посетители. Противоп. отворено. – Искаш ли – каза, – да отидем в арабаджийницата на Есемето? – Днеска не е ли затворено? – Ще влезем през двора. Г. Караславов, СИ, 118-119. – За ракия – затворено е сега, аго. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 187. – Пратиха ме да купя захар – показа преполовената вече кесия Мишо. – А днес е неделя: тук затворено, там затворено. П. Проданов, С, 73.


Източник: Речник на българския език (онлайн)