ЗАТВÒРНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до затвор1 и до затворник. Над одъра върху стената незнайна затворническа ръка беше написала с едри букви на румънски: „И тая беда ще мине!“. А. Каралийчев, НЧ, 83. Имаше и няколко реда така старателно задраскани от затворническата цензура, че не можах да прочета нито дума от тях, колкото и труд да положих. П. Вежинов, ЗНН, 24. Сега вече Пловдив е фронтови град – екват пушечни изстрели, звънтят затворнически вериги. К. Странджев, ЖБ, 143. Априлски ден е огрял затворническия двор от едър турски калдъръм с чешма в средата. Ал. Гетман и др., СБ, 231. Затворническо всекидневие. Затворническа храна. Затворническа болница. Затворническа килия. Затворническа управа. Затворнически режим.
ЗАТВÒРНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. затворнически; като затворник, затворено. До възцаряването си Сюлейман втори живеяше затворнически и не се занимаваше с друго освен с изучаването на законите и на вероучението. С. Бобчев, СОИ (превод), 131.