ЗАТВÒРНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Положение, състояние на затворник или затворничка. През време на своето затворничество баща ми получи много телеграфически и писмени съчувствия и поздравления от разни организации и частни лица. СбЦГМГ, 147. Част от Запада вече бе в преговори със султана, султанът бе поел задължения към една или друга западна сила, за да осигури затворничеството на брат си. В. Мутафчиева, СД, 248.
2. Прен. Положение, състояние на затворен (в 10 и 11 знач.); уединение, самота. Той по цели часове седеше на мястото си, в своята одаичка. Доста дни минаха в такова затворничество. Д. Немиров, Б, 187. В първите десетина дни на своето доброволно затворничество бившият царски офицер се бръснеше по навик всеки ден. П. Вежинов, СО, 138.