ЗАТВЪРДÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от затвърдя като прил. 1. За власт, положение, постижения, успех – който не е моментен, преходен, а е устойчив, дълготраен. С раждането на Н. Ц. Височество престолонаследника княз Симеон Търновски България бе щастлива да види навеки затвърден престола на българските царе и обичта към Нейно Величество стана общенародна и най-чиста. РУВ, 1940, бр. 46 [еа].
2. За мисъл, чувство, схващане, убеждение и под. – който е здрав, устойчив и не може да се разклати, да се разколебае; укрепнал, заздравен. След тая сполучлива маневра и Младен се върна в Буково ободрен и окуражен, с чувство на задоволство и с една затвърдена самоувереност. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 202. Той [свещеникът] я укори, наложи ѝ пост и молитви и жената излезе със затвърдената вяра, че е опасна грешница... Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 160. // Който е проникнал дълбоко в съзнанието, чувствата и не може или трудно може да се промени. Затвърдени нрави и обичаи. Затвърдени цени.
3. Прен. Който има обществено признание, утвърдил се е в обществото с качествата си, заслугите си; изявен, признат, утвърден. Нашето книжно богатство се е увеличило доста чувствително, като са набавени научните и художествените произведения на наши и чужди автори със затвърдено име в литературата.
4. Спец. За учебни знания, умения – който е запаметен, усвоен, научен, обикн. чрез преговаряне и повторение. Затвърдено правило. Затвърден урок.
5. Езикозн. За дума, значение, израз и под. – който е станал общоупотребим и траен елемент в езика; лексикализиран. Последователно той [Николай Райнов] измества дори и затвърдени в народната реч чужди думи и предпочита наши, готови и напълно отговарящи по съдържание. Злат., 1930, кн. 10, 377.