ЗАТВЪРДЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; затвърдèя, -èеш, мин. св. затвърдя̀х, прич. мин. св. деят. затвърдя̀л, -а, -о, мн. затвърдèли, св., непрех. 1. За течност, разтопени вещества и под. – преминавам от течно в твърдо агрегатно състояние, ставам твърд; втвърдявам се, затвърдявам се. Обикновените видове стъкла в търговията са смеси от различни силикати и пясък. Когато се стопят, образуват еднородна (хомогенна) течност, която, като се охлади, постепенно затвърдява в стъкло. Хим. V кл, 1950, 51. Едновременно с изграждането на средногорските гънки всред тях се вмества грамадно количество кисела магма. Тя затвърдява подземно и дава плутоните на Витоша, на Пловдивските тепета. Геол. ІХ кл, 182. Сиропът се налива в бъчви и се оставя да изстине, подир което се налива в дървени сандъци и се оставя да затвърдее. Т. Икономов, ЧПГ, 110.

2. Ставам твърд или по-твърд, корав, като губя влажността си и еластичността си; втвърдявам се. Току-що излюпеният бръмбар има мека хитинова обвивка. Едва на следващата пролет (четвъртата), когато обвивката му е вече затвърдяла, той излиза от почвата и започва да се храни и хвърчи. Зоол. VІІ, 49. Трябва да се избягва да се оре глинестата почва в онова време, когато е тя твърде мокра, защото обърнатите с плуга или с ралото мокри пластове изсъхват и затвърдяват до такава степен, щото никакъв влак после не може да подействува на тях. Ступ., 1875, бр. 3, 20.

3. Езикозн. За съгласен звук – от мек в определена позиция ставам твърд.

ЗАТВЪРДЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; затвърдя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Рядко. Правя нещо меко да стане твърдо, кораво, втвърдявам, вкоравявам.

2. Прен. Затвърждавам. затвърдявам се, затвърдя се страд. За новите знания остават петнайсетина минути, в които едновременно се затвърдява „овладеният“ материал и се записва домашното. Отеч., 1977, кн. 10, 5.

ЗАТВЪРДЯ̀ВАМ СЕ несв.; затвърдя̀ се св., непрех. 1. Рядко. За нещо течно, разтопено или меко – ставам твърд или по-твърд, корав; втвърдявам се, затвърдявам (в 1 и 2 знач.). Съвременните лакове се затвърдяват много бързо.

2. Прен. Затвърждавам се. Свързан беше и с Андрея, с цялото семейство – старата им дружба, общата им работа, и сега всичко туй се затвърдяваше, узаконяваше се, той ставаше член на това семейство. Д. Талев, ЖС, 318. Цялото ми внимание беше погълнато от работата и не оставаше време да правя визити на силните на деня, да моля благоволение и подкрепа, да се затвърдявам, та никой да не смее да ме докосне, щом имам силни приятели на деня. Ст. Грудев, АБ, 189. През това време [след ден, два и дори три дни] заученият материал не само че не се забравя, а напротив, като че се затвърдява в паметта. Псих. Х кл, 102.


Източник: Речник на българския език (онлайн)