ЗАТВЪРДЯ̀Л, -а, -о, мн. затвърдèли. Прич. мин. св. деят. от затвърдея като прил. 1. За нещо течно или меко – който е станал твърд или по-твърд, корав, обикн. като е загубил влажността си и еластичността си; втвърден. Според Вегенер цялата първоначална затвърдяла земна кора е била събрана на едно място. Геол. ІХ кл, 78. Затвърделите шкотове насякоха изнежените ѝ длани до кръв. Недостатъчните тренировки започнаха да дават своите резултати. П. Льочев, ПБП, 65.
2. Езикозн. За съгласен звук – който в определена позиция е загубил мекостта си и е станал твърд. Западно-български форми като цадим, цаним, цалувам, цапам със затвърдяла съгласна ц пред широката гласна ’а или e също свидетелствуват, че западнобългарското произношение цел, хлеб, место, тесно е късно явление. БЕ, 1978, бр. 1, 18.