ЗАТЕГА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Обикн. за приспособление, устройство, детайл, механизъм – който затяга, притяга, стяга нещо. Шифтовете могат да се използват и като затегателни средства. П. Минков и др., ЕФМ, 80. При това преглеждане се обръща особено внимание на следното: дали леглата за затегателните болтове са качествено обработени. К. Карчев и др., ЕЛ, 129-130. Заводът ще изпълнява поръчки за пневматични затегателни патрони към струговете. Затегателен механизъм. Затегателна ръчка. Затегателно кранче.


Източник: Речник на българския език (онлайн)