ЗАТÈГВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. 1. Отгл. същ. от затегвам2 и от затегвам се; затягане.
2. Запек; затягане. Нямане поревка за ядене, голямо горене за вода, не ходене за себе или затегване, са главните ѝ [на неделната треска] личби. Ив. Богоров, СЛ, 30. Триенето на сърцето [стомаха] е много полезно. С тоя способ улеснява се смилането и кръвообращението, в долното чрево омекват затегванията. С. Доброплодни, З (превод), 12-13.