ЗАТÈГЛЯМ1, -яш, несв.; затèгля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да тегля, да дърпам. Исмаил затегли свободния край. Другите двама също изопнаха мишци и всички дружно задърпаха мокрото въже. А. Христофоров, А, 294. Единият от войниците се върна и като грабна поводите на своя кон, затегли го след себе си. Ст. Загорчинов, Избр. пр, 248. По махалата отвъд разправяли, че Змея ме любел. И мене ме зачовърка нещо отвътре. Не бях го виждала още – затегли ме към него. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 302. Воденичарят млъкна и затегли силно от лулата. Елин Пелин, Съч. ІІ, 92. затеглям се, затегля се страд.
ЗАТÈГЛЯМ СЕ несв.; затèгля се св., непрех. Започвам да се тегля, да се дърпам. Внезапно Мердевенджиев се задърпа, затегли се упорито и изкрещя. Ив. Вазов, СбНУ І, 70. Доле на пътя хората вдигнаха очи, три чифта ръце стиснаха пищови и поводи, конете неспокойно се затеглиха и толкоз. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 237. Беше горещо и конете, усетили хладината на обора, се затеглиха към къщата. Б. Несторов, СР, 60.
ЗАТÈГЛЯМ2, -яш, несв.; затèгля, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да тегля2, да страдам. Не се мина месец и всички забравиха гардероба. Хората затеглиха пак така търпеливо тежкия си живот. М. Грубешлиева, ПП, 36. – Чуй съседке, та ме разбери! Едно ми е детето, едничко! Нищичко друго си нямам. Не ща от сега да затегли моето тегло. П. Бобев, К, 71.