ЗАТÈРВАМ, -аш, несв.; затèрам, -аш, св., прех. Диал. Започвам да терам, да търся; затърсвам. Никой ми се юнак не наймило, / да го фатит Марка Кралевике; / наймила се [наела] църна Арапина, / да го фатит Марка Кралевике, / .. / и си явна [яхна] на коня бързего, / и ми шетат низ града Стамбола, / ми затерал гърци, арменци, / да го барат Марко Кралевике. Нар. пес., СбБрМ, 181.


Източник: Речник на българския език (онлайн)