ЗАТИКА̀ЛКА ж. Остар. Запушалка, тапа; затикало, затулка, затка, затискол, затък. Ако земеме някоя цев да я затъкнем и от двете страни с ягки затикалки и да нагрееме средата ѝ, то воздухът, който са намира в цевта, ще да са разшири и ще да изхвърли затикалките с доволно голяма сила. Знан., 1875, бр. 9, 137. Гърлото и затикалката на стъклото или банката, в които се пази некое силно миризливо средство (ароматическо), се обвързват с мехур или с кожа. Здр., 1886, кн. 1, 8. Главни произведения от изкопаемото царство в Испания са: живак, сол. А от растителното царство са: портокали и гъбово дърво [корк], от което правят затикалки. Й. Груев, УЗ, 89.