ЗАТЍКВАМ1, -аш, несв.; затѝкам, -аш, св., прех. Започвам да тикам, да блъскам. Поех препълнената количка и я затиках по улиците. П. Славински, ПЩ, 110. – Не е вярно! – извика Нешо и се изплези на брат си. – Стига сега! – рече Велика и го затика към вратата. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 540. Гласът ѝ кънтеше из кладенеца и слизаше надолу. Изведнъж въжето заигра, мъжете с викове затикаха колелото. Й. Йовков, ЖС, 181-182. Отново наредиха греблата си, заделиха голям бряг плява и я затикаха. К. Петканов, МЗК, 79. затиквам се, затикам се страд. и взаим.
ЗАТЍКВАМ СЕ несв.; затѝкам се св., непрех. Започвам да се тикам, да се блъскам; заблъскам се, забутам се. Тълпата се там затика и защуря смутено. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 103. После се затикаха и защуряха из него, но Цонка я нямаше. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 143.
ЗАТЍКВАМ2, -аш, несв.; затѝкам, -аш, несв. и св. и затѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. затѝкнат, св., прех. Диал. 1. Закрепвам някакъв предмет, като го тиквам, мушвам някъде; затъквам2, забучвам, забождам2, втиквам. Но той не изпълни своята закана, а затика и това шише в пояса си. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 402. Набери цвете сякакво, / накити китка шарена, / па я на глава затикни. Нар. пес., СбНУ ХІV, 44. Увлезе в нова градина, / накити китка размясна, / затикна я от лява страна. Нар. пес., СбВСтТ, 348. Пасло момче врани коне, / та изпасло до три пера, / затикна ги на главата. Нар. пес., СбНУ І, 21.
2. Запушвам плътно (отвор); затъквам2, затискам, запушвам3. – Ей, бае Кънчо, налей тука половницата! Кънчо таман влизаше с пълна кратуна, която затикаше отдоле с пръст. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 149. Ако наоколо му биваше пусто, помамваше Ваклушка, затикаше звънеца с шума и я откарваше навътре в кукуруза да яде боб, листак и кощрява. Ил. Волен, БХ, 87. Не бива да си затикаме ушите и да не чуем что ни ся пее. Й. Груев, КН 4 (превод), 60. Затикни бъклицата, да не изтече виното. Н. Геров, РБЯ, 133. затиквам се, затикам се и затикна се страд.
◊ Затиквам, затикам / затикна устата някому. Диал. 1. Турям нещо на устата на някого, за да не може да говори или да вика. 2. Правя или казвам, съобщавам нещо, което кара някой да спре да говори, да се хвали, да се разпорежда и да млъкне.
ЗАТЍКВАМ3, -аш, несв.; затѝкам, -аш, св., прех. С тикане, тласкане, бутане премествам, закарвам нещо някъде; затласквам2. Затикай шкафа до стената. затиквам се, затикам се страд.