ЗАТЍНЯМ, -яш, несв.; затѝня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Запълвам с тиня. – Како, Ангел да беше му кажуал на старите, що му забрануеле на младите да го затинят изворчето, за да не и удаи некоаш. СбНУ ХIV, 121.
2. Правя нещо да затъне, обикн. в кал, в тиня. Доде елена, па подири тука, оно я [сестрата] нема. Он си затинил рогите у восъка. Нар. прик., СбНУ ХLI, 434. затиням се, затиня се страд.
ЗАТЍНЯМ СЕ несв.; затѝня се св., непрех. Остар. и диал. Затъвам в тиня, кал. – Я яла ма извади, бе, оти сам са затинил, та не моа да изскоча. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 199. Попа отишъл и ко да види – ена мечка са затинила у ена голяма тиня. Нар. прик., БНТв IX, 131.