ЗАТЍРВАМ, -аш, несв.; затѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Неодобр. Натирвам. Една сутрин от Нове пристигнаха двама вестители. Намериха попа, затириха го гологлав към църквата и на часа го накараха да удари камбаната. А. Гуляшки, ЗВ, 30. Вместо да го настанят в един приличен „Балкантурист“, бяха го затирили в пущинаците. А. Гуляшки, ДМС, 78. затирвам се, затиря се страд.