ЗАТЍСКАМ, -аш, несв., прех. 1. Запушвам плътно (отвор); затъквам2, запушвам3. От Пауновата глава течеше кръв. Затискаха раната с тютюн и цялата компания се вдигна. Г. Райчев, ЗК, 236. Обзет от страх, побягвам в собата, скривам се в кюшето и затискам с ръце ушите си. Т. Влайков, Пр I, 237. Куна мълчеше. Затискаше устата си с бяла кърпица и боязливо поглеждаше към стопанина си. В. Ченков, СНД, 160. По одеялата свити, / мнозина всуе си затискаха ушите: / ужасни викове, душата се тресе. К. Христов, ЧБ, 341.
2. Притискам, натискам нещо, обикн. отгоре. Конят му, макар и смъртно ранен, можел е да тича още някое време и изведнъж грохва и се поваля на самата позиция, като затиска и контузва един войник. Й. Йовков, Разк. II, 238. Щом нощният пътник с мулето стигна тежката градска врата, будните пазачи го посрещнаха с шепот и задружно изтеглиха гредата, която затискаше вратата като огромна ключалка. А. Каралийчев, В, 104. Дебел сняг затискаше гората, сякаш гората беше се преклонила пред зимата. Ем. Станев, ЯГ, 56. Ей татък, през дима едва съзрени, куп / до купа и коне, и хора, – мъртъв труп / затиска живия, жив мъртвия прегръща / отвъд. П. П. Славейков, КП ч. III, 198. Замръкна Стоян, замръкна, / навръх на Стара планина. / Тежки го снегове затискат. Нар. пес., СбВСт, 309. затискам се страд. – Не моя, мамо, да плавам, / ръцете ми се затискат / със мермерови камъни. Нар. пес., СбВСт, 540.