ЗАТЍХВАМ, -аш, несв.; затѝхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Постепенно ставам тих, звуча или шумя все по-слабо; стихвам, утихвам, заглъхвам. Беше късно, шумовете на големия град затихваха. А. Каралийчев, НЗ, 169. Една нощ, късно беше, тя стоеше на прозореца. По улицата се чуваха познатите бавни, отсечени стъпки и затихваха под нейния прозорец. Сърцето ѝ се сви. Ст. Мокрев, ЗИ, 270. Далечните гърмежи ту затихваха съвсем, ту пак започваха да се чуват тихи и ясни, както ги донасяше отдалеко ветрецът в тихата нощ. Д. Талев, И, 118. Изведнъж някъде наблизо гръмна буря от гласове, странна и непозната песен, която скоро затихна. Й. Йовков, Разк. II, 65. И отведнъж [органът] засвири една небесна музика, после пак зарева и загърмя, и затихна. Н. Бончев, ТБ (превод), 49.
2. Прен. Постепенно преставам да действам със същата сила, енергия или в същата степен; стихвам, утихвам. Пламъците ту затихваха, ту с нова стихийна сила се възземаха към небето. Л. Стоянов, Б, 135. Вятърът ставаше ту тих, ту силен, понякогаж съвсем затихваше, а понякогаж пак завяваше силничко. В. Друмев, НФ, 37. През първата половина на ХIХ век феодалните размирици и кърджалийските нападения почват да затихват. Г. Дръндаров, ВЗ, 10. Негодуванието на поробените и жестоко експлоатирани селски маси, чиято борба срещу турския феодализъм никога не затихнала, сега се насочва към самата държава. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Отделните противоречия между нас трябва да затихнат пред общата цел: единна борба срещу преследваните животни. О. Василев, ДГ, 23.
3. Прен. Обикн. св. Преставам да говоря, да шумя или да се движа; утихвам, притихвам. Призори овчарят затихна, унесе се в сън, но скоро отново застена и се събуди. М. Смилова, ДСВ, 125. При тия думи Момчил се размърда на мястото си. Той искаше да каже нещо, да спре разказвача, па се сви, затихна. Ст. Загорчинов, ДП, 417. Детето се досети за нещо страшно и побягна през малката вратичка в градината. Там то се сви в синята метличина и затихна. М. Марчевски, П, 15. В това време учителят повика децата, които се събраха около него и затихнаха. Сп. Кралевски, ВО, 133. – Дръжте го!... Комита е... Дръжте го! Тълпата наоколо затихна, заинтригувана най-сетне от тоя млад човек, когото заптиите бяха повели към параходната агенция. Ст. Дичев, ЗС II, 563.