ЗАТЍЧАМ1, -аш, несв.; затекà, затечèш, мин. св. затèкох, затèче, прич. мин. св. деят. затèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Започвам да тека. Заваля пороен дъжд. Вън заплиска и затече вода. Й. Йовков, Ж 1945, 180. Сълзите ѝ затекоха обилно и правеха бразди по засъхналата кръв на лицето ѝ. Елин Пелин, Съч. II, 150. Кръв затече еднакво между разкъсаните ризници на конниците и от разпраните кореми на животните и се събираше на вади по пътя. Ст. Загорчинов, ДП, 434. И затекоха дните и нощите на труд и радост. Н. Тихолов, ДКД, 44. Намерили една чешма с две пияла. Току затекло от едно пияло вино, а от другото – ракия и са издигнало над пиялата здание за кръчма. Нар. прик., СбНУ ХLIV, 483.

ЗАТЍЧАМ2, -аш, несв.; затекà, затечèш, мин. св. затèкох, затèче, прич. мин. св. деят. затèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Остар. и диал. 1. Заварвам, сварвам някого или нещо. Веднъж затекъл момичето му у дома му и го запитал: „Къде е баща ти?“. Б. Ангелов, ЛС, 73. Като влезе в кръчмата, затече толкова си хора покрай огъня, щото не можеше нито да ся приближи, а камо ли да може да ся огрее. Кр. Пишурка, К, 133. В туй състояние ги [славяните] затекоха българите от Урал, когато ся повтором явиха на долния Дунав. Ч, 1871, бр. 21, 655. А колкото за нас, мили читателю, и за нашия народ, ние да гледаме да усвоим добре богатото наследие, добития свят, който сме затекли, и да гледаме, ако можем, да го предадем умножен на бъдещите поколения – ето това е доброто, което можем да търсим. Пр, СбПер п II, 141. Три пъти му дома идох, / него дома не затичам, / току ми го показуя, / по морето гемеджия. Нар. пес., СбНУ III, 7. А майкя му говоре: / да станеш ютре по-рано, изведи конче дорийче, / па тури нога зенгия, / доде да турнеш оная, / ти щеш край море да стигнеш. / Там ще затечеш девойче, / че е довело биволе, / та вода да ги напои. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 80-81.

2. Непрех. Рядко. Обикн. с предл. за. Успявам да стигна навреме, докато не е свършило нещо или докато мога да извърша нещо. Момчето бие път чак от планината, та да затече за седянката ни – това малко ли е? Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 222. Той си дохождаше дома да обиколи добитъка, та па пак бързаше да затече за евангелието. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. затичам се, затека се страд.

ЗАТЍЧАМ3, -аш, несв.; затекà, затечèш, мин. св. затèкох, затèче, прич. мин. св. деят. затèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. за. Грижа се, старая се, радея за някого или за нещо; залягам2. Негово величество Султан Абдул-Меджид, откак са е воцарил, затича непрестанно за доброто на всичките си поданици. БО, 1846, бр. 1, 1. Явно е прочее от вишепомянутите греческия школи ученици какови са; при това йоще и какова ревност имат към своя болгарский род, защото сичките затичат и за рода си, и за просвещението му. Р. Попович, Х, 80-81.

ЗАТЍЧАМ СЕ несв.; затекà се св., непрех. Остар. и диал. Затичам3. Заради това и за тия [празнични училища] толкоз нужни учебни заведения за народното ни просвещение длъжни сме всъду всички да ся затичаме за тяхното отваряние и да ся погрижим да бъдат и те тъй съще в добър ряд, както са и другите. Лет., 1871, 165. Само и само за децата преди няколко години има списано една основана на гласа метода. Нея същата метода са е затекъл г. Манчев и я е направил български на име бащин язик, която е веке въведена в по-многото наши школи. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 6. На читалищата засега задатъкът е тоя: с помощта на науката да ся затичат да утвърждават и унапредяват българската народност на основа на истината. Лет., 1871, 167.

ЗАТЍЧАМ4, -аш, несв.; затекà, затечèш, мин. св. затèкох, затèче, прич. мин. св. деят. затèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Диал. Отичам, подпухвам. От много ходене пешком краката му бяха затекли, които той киснеше в прясол. З. Стоянов, ЗБВ I, 172. Една кост се откърши от главата и се забие у крака му. Като му затече крака, они къде ли не са го карале, и немало лек, и си умре от това. Нар. прик., СбНУ ХLI, 447. „Роднини, верни комшии, / елате, та да видите / какъв е Стоян затекъл / – сини, зелени отеци, / че си младичек погина.“ Нар. пес., СбГЯ, 19-20.

ЗАТЍЧАМ5. Вж. затичвам.


Източник: Речник на българския език (онлайн)