ЗАТЍШИЕ, мн. -ия, ср. 1. Състояние на временно прекъсване на изява, свързана със звук, шум и действие. След кратко и зловещо затишие избухва нов взрив. В. Геновска, ПЮФ, 21. В това време отвън се разнесе леко изшумоляване. Настъпи предишното затишие, което обаче не внесе никакво успокоение. К. Калчев, ЖП, 357. Бе настъпило пълно затишие – ни пърхане на крила се чуваше, ни тежко дишане, нито подсвиркване с нос. Й. Радичков, СР, 127. След тия буйни спречквания последваха затишия и тогава ясно се чуваше гласът на един висок, чистичко стъкмен селянин. Й. Йовков, ПК, 159. // Състояние на временно прекъсване на поредица еднакви действия, прояви. В изпълнението на смъртните присъди имаше малко затишие, но нови „смъртници“ идеха постоянно. Г. Караславов, Т, 100. Болките ставаха още по-чести и по-мъчителни. През едно от късите затишия между два пристъпа на болките, Ния рече с отпаднал глас: – Забравила съм да запаля кандилото. Д. Талев, ПК, 785. След известно затишие турците подновили нападенията си. Ударът бил насочен срещу гр. София. Ист. VII кл, 46.
2. Състояние на безветрие. Навлязохме в зоната на пасатите. За моряците от ветроходния флот тази зона е любимата част от океана. Тук почти няма затишие. Д. Богданов, ТА, 18. Но, както и при най-голямо затишие в морето има малки, леки вълни, така и в Милковия живот продължаваха дребните тревоги. П. Проданов, С, 49. В началото океанът беше спокоен. Затишието и силната влажност на въздуха караха капитана да подозира лошите му намерения. Б. Трайков, ВО, 54. С издигането на слънцето на небосвода температурата и влагата на въздуха се увеличават много. Установява се пълно затишие, не се поклаща ни едно листенце, ни една тревица. Геогр. V кл, 104.
◊ Затишие пред буря. Книж. Привидно спокойствие пред нещо тревожно, неприятно, което се очаква да настъпи наскоро. Водителите на новото движение в Белгия са се отказали от насилствени стъпки. Не се знае обаче дали това не е затишието пред голямата буря. Б, 1902, бр. 483, 2. И ето на осми октомври войските / застанаха вече една срещу друга. / Настъпи пред буря затишие гробно. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 79-80. Зона на затишие. Геогр. Зона около екватора, отделяща пасатните зони на двете земни полукълба, която се характеризира със слаби ветрове или със затишие.