ЗА̀ТКА ж. Диал. Запушалка; затикало, затикалка, затулка, затискол, затък. Един сиромаф рибар изваил со пезиолот еднаж от река наместо риба едно църно шише, муурлисано на устината со еден муур. Едно я изваил затката и току беше излегло от шишето еден силен чат отнатре и се напраил еден облак пред рибаро, та веднаж от облак, що беше, се препраи на църн гяол со рогой. Нар. прик., СбНУ ХV, 83. Маарама на затка напреайте, / с колане ме пристегнете, да се запраа църни кърви, / църни кърви и цървени, / ке ке фного пребледнеаа. Нар. пес., СбНУ III, 62.