ЗАТЛА̀ЧВАМ, -аш, несв.; затлàча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Задръствам река, езеро и под. с тиня, пясък и други наносни материали. Щом воденичарят отиде на черква, Пачо, Кирил и Цеко хвърлиха в реката трънете, с които той затлачва вратата на вадата до горния край на улея. Т. Харманджиев, КЕД, 104. // За тиня, пясък и под. – задръствам река, езеро и под. Камъни и тиня затлачиха рибарника.
2. Разш. Наслоявам кал, пясък, тиня и под. върху земна площ. Тъй лете дъжд се сипва из ведро по посока на бистрата река. И носи тиня и камънак чрез рукналите пороища, затлачва по пътя си ниви и ливади. Б. Обретенов, С, 34. Този порой, мошеникът, отнесе купчините с пясък, затлачи голям пояс от пътя. Й. Радичков, ЧП, 238. // За кал, пясък, тиня и под. – наслоявам се върху земна площ. Непроходима кал затлачваше порутените цигански колиби. А. Христофоров, А, 293.
3. Прен. Разг. Затрупвам с подробности, с излишни, ненужни неща; задръствам. За да не затлачваме наедрялото и без това наше изложение с нови цитати, ще кажем накратко, че според Кепов водачи на башибозушката дружина са били Адил и Смаил ага. Н. Хайтов, П, 150. Всичко е живо в сърцето на Петър Доневски. Няма у него измислици, няма неестествени ситуации, няма излишъци, които могат да затлачат повествованието. Пл, 2013, кн. 4, 128.
4. Прен. Разг. Изпълвам език, реч с ненужни или неподходящи думи, обикн. от чужд произход; задръствам. Словото, което дадохме „на вси славяни“, днес принизяваме до уличния жаргон, затлачваме го все по-упорито с ненужни чуждици. Д, 2010, бр. 132 [еа].
5. Прен. Разг. За вредно вещество, лоши мисли и под. – натрупвам се в голямо количество и се отразявам негативно на функциите на нещо (организъм, телесен орган, мисъл и др.). Няма как на външен вид да познаем дали краставицата или портокалът ще ни заредят с витамини, или напротив – ще затлачат допълнително организма ни с пестициди. ЖЗ, 2011, бр. 7, 2. Гневът е най-разрушителната емоция. Сдържайте се и не допускайте негативни мисли да затлачат мозъка ви. Бела, 2010, кн. 4, 48. Това е то: вземе някой най-прост катил, та сплаши човека със страх, най-прост страх. Но когато този страх се набере много, безкрай, той престава да бъде вече прост страх – минава в друго, в суеверие. И това суеверие плътно затлачва всичко – всяка мисъл. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 647.
6. Диал. Засипвам3, заравям2 (Н. Геров, РБЯ).
7. Диал. Затъпквам2, натъпквам, затискам (Н. Геров, РБЯ). затлачвам се, затлача се страд.
ЗАТЛА̀ЧВАМ СЕ несв.; затлàча се св., непрех. 1. Задръствам се, запушвам се с тиня, пясък и други наносни материали. – Ами кладенеца кога ще чистим? Той доста се е задръстил. – Нема защо сега. През зимата ще се утаи още тиня, през пролетта ще се затлачи от пороищата. Ще почакаме. Т. Харманджиев, КВ, 436. – Лед! Също като чешмата... – Тя сигурно оттук точи вода – досети се Андрей. – Ето, ето тръбата! – извика откривателски Сашо. – Сложили я високо, за да не се затлачва. Майсторска работа! С. Чернишев, ВМ, 60. Утре сутринта върбалакът ще се затлачи с изтровена риба. Н. Каралиева, ЯЧ, 143. Зад него [Даньо] е къщата. Като куче стои. Малко се е разскърцала, но къща, по която няма нещо за дооправяне, къща ли е? Ей го на, и капчукът се е затлачил. В. Пламенов, ГШ, 23.
2. Прен. Разг. Затрупвам се с подробности, с излишни, ненужни неща; задръствам се. И докато виртуалните репортажи и съобщения могат все пак да се затлачат под нови информации и да се загубят, първата страница на вестник „Бряг“ със сигурност ще остане за поколенията. Утро, 2017, бр. 8121, 1. // За организъм, телесен орган, мисъл и др. – не мога да изпълнявам нормалната си функция поради натрупване на нещо в голямо количество. Организмът ми се е затлачил с вредни вещества.