ЗАТЛЪСТЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; затлъстèя, -èеш, мин. св. затлъстя̀х, прич. мин. св. деят. затлъстя̀л, -а, -о, мн. затлъстèли, св., непрех. Ставам тлъст, натрупвам тлъстини. През есента съселите затлъстяваха и златката се залови с усърдие за този мъчен лов. Ем. Станев, ПЕГ, 48. Еньо съвсем се измени. Той затлъстя, лицето му подпухна. Елин Пелин, Съч. III, 139. Той [конят] беше се оправил, беше се окръглил повече, но не беше затлъстял. Й. Йовков, ПК, 203. Всички хищници затлъстяха, кожите им се загладиха и лъснаха. О. Василев, ДГ, 75. Когато [мечката] затлъстее и стане много тежка, избягва катеренето. П. Петков, СП, 56. Но като начена да я храни по много, кокошката затлъстя и начена да не снося нито веднаж на деня. П. Берон, БРП, 52.

ЗАТЛЪСТЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; затлъстя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Гоя, угоявам, загоявам1. затлъстявам се, затлъстя се страд. Една двоица (чифт) волове погина; брат му е умрял и този няма вече да работи. Трябало би да ся затлъсти, та да ся заколи, но ето че не ще да яде и незабавно той ще умре от глад. М. Балабанов, ДБ (превод), 16.


Източник: Речник на българския език (онлайн)