ЗАТМÈНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Затъмнение (в 1 знач.). Астрономът, който знае законите на последователността на слънчевите и лунните затмения, може да назначи времято, в които тии ся свършват. Ч, 1871, бр. 17, 535. В 1876 година ще са случат две слънчеви и две месечни затмения, от които по нашите места ще се видят само двете месечни затмения във време на тяхното траяние. Лет., 1876, IV. Тъй също в обикалянието си месячината, кога ся случи да дойде право между Слънцето и Земята, тя ни затуля за няколко время Слънцето и ние го видим премрежено, затулено; това ся казва слънчево затмение. Й. Груев, Лет., 1872, 118-119.
– Рус. затмение.