ЗА̀ТНУВАМ, -аш, несв.; зàтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. зàтнат, св., прех. Диал. 1. Затварям, запушвам отвор. Само арслано дошол и се опечалил сиромайо да я затне дупката со опашката, арно, ама не могол да я тикни опашката во дупката, за да я затне. Нар. прик., СбНУ ХIV, 108. И така сите чешми течеа коя от коя по-малко, що до най-послежната да капит со голема мака, а най-послежни имало затнати ич да не капат, изсушени биле. Нар. прик., СбНУ ХV, 104.
2. Затулям, засенчвам (Н. Геров, РБЯ).
3. Затъквам, забождам2, втъквам. – О ми се, Радо, оплети, / тенко се, Радо, премени / опретни поли, ракаве, / затни си ситка шарена. Нар. пес., СбНУ ХLV, 354. затнувам се, затна се страд. Много пати се затнале дупчищата, со дървя и камене. Нар. прик., СбНУ ХIV, 122. Ето како знаеле старите оричанци [жители на град Орит], оти требало да се затнуа изворчето, за да не изври и потопи полето. Нар. прик., СбНУ ХIV, 121.