ЗАТОПЛЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); затòпля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Затоплям; затоплювам. Най-сетне трябува да забележим, че децата, най-много зиме, трябува да загръщат и затопляват гръдите. Лет., 1872, 141. затоплявам се, затопля се страд.

ЗАТОПЛЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар.); затòпля се св., непрех. Затоплям се; затоплювам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)