ЗАТОПЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; затопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Започвам да топя, да потапям къс от храна, залък в нещо. Месото беше нарязано на малки парченца и сготвено с настъргани картофи. Но всичко плуваше в тлъстичък сос и имаше приятно лютив вкус. – Прилича на нашенска яхния! – извика Бенко и лакомо затопи големи залци бял хляб. Ал. Бабек, МЕ, 135. затопявам се, затопя се страд.
ЗАТОПЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; затопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Натопявам, потопявам, потапям; затапям2. Затопи перото в мастилницата и пак хвана да търси в джеба си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 78. Дадох му мляко в един пръстен съд, като затопих и хляб. П. Р. Славейков, РО (превод), 112. Иисус му отговорил: „така, ти си“ и в същото време затопил един залък от блюдото и му го дал. Д. Манчев, НН (превод), 109. А той отговори и рече: „Който затопи с мене ръката си в блюдото, той ще мя предаде“. КТЕМ, 531. Затопил билкя във море, / опръскал мома по лице. Нар. пес., СбНУ VI, 28.
2. С топене вземам малко; топвам (Н. Геров, РБЯ). Затопих си сол. Н. Геров, РБЯ, 129.
3. За вода – заливам, наводнявам; потопявам (Н. Геров, РБЯ). Реката притече, та затопи селото. Н. Геров, РБЯ II, 129. затопявам се, затопя се страд.
ЗАТОПЯ̀ВАМ3, -аш, несв.; затопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Започвам да топя, да разтопявам. Слънчевите лъчи затопиха снега и по най-високите върхове на планината. затопявам се, затопя се страд.
ЗАТОПЯ̀ВАМ СЕ несв.; затопя̀ се св., непрех. Обикн. за сняг – започвам да се топя. Снегът се затопява, хиляди потоци запяват. Й. Йовков, Разк. III, 121. Снеговете се затопиха и реката стана по-пълноводна. К. Петканов, В, 4. Прекади с кандилницата над главата ѝ и грабна шепа от поднесеното му жито, нашарено с розови бонбончета, затопили се вече и оцветили нацъфтелите зърна. Ст. Даскалов, ВМ, 37.