ЗАТОЧА̀ВАМ, -аш, несв.; заточà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изпращам на заточение. Ваалията ще изиска от Цариград друг военен параход и пак ще ги заточи. А. Страшимиров, Съч. V, 343. Бившата си жена и син ѝ Светослава, още момче, изпрати в Цариград до императора Андроника, който ги заточи в Никея. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 57. Слизаме от шосето и потегляме към къщичката, дето е бил заточен още като юноша хосе Марти. Заточен бил един младеж – и ето нà, за възпоминание, но и за нещо друго е изграден музей. М. Яворски, ЕСВ, 137. Добре бяхме уверени, че няма да ни повърнат в Шпилберг, но треперяхме да не вдъхне някой на императора идеята да ни заточи у някой град от империята, далеко от отечеството ни. Др. Цанков, ТМ (превод), 219-220. заточавам се, заточа се страд. Гвиана в Америка е забележителна като място, дето се заточават престъпници. К. Смирнов, З, 86. Никога православието не бе ся намерило толкова зле: епископите му ся заточиха, церквите му ся затвориха. Г. Кръстевич, ИБ, 120.