ЗАТОЧА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заточавам и от заточавам се; заточение. Елба представлява красив планински масив. Тук е дворецът, в който е живял по време на първото му заточаване Наполеон I. Л. Мелнишки, ПП, 140. Баща ми, уплашен от моето заточаване, все това ми натяква, че и него очаква същата участ. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 80.