ЗАТÒЧВАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от заточвам4 и от заточвам се; наточване3, наостряне. Бригадата на Илия Василев от същия завод се залови с електроискровото заточване на режещите инструменти. Тр, 1963, бр. 296, 2. Режещите инструменти, които се употребяват за работа на фрезата, трябва да отговарят на следните условия: да бъдат здрави и устойчиви; да могат да работят дълго време без често заточване. М. Тодоров и др., ТМСС, 201. Заточването [на режещия инструмент] става от бързовъртящия се диск, изработен от мед, чугун или въглеродна стомана. Маш. IХ кл, 225.