ЗАТÒЧЕНИК, мн. -ци, м. Лице, което е на заточение или е осъдено на заточение. Заточениците в Сен Жан д,Акр направиха опит да избягат – това беше против интересите на империята – и той заповяда да бъдат избити. Ст. Дичев, ЗС I, 20. Още до онзи ден маджарският народ вярваше, че загиналият „в бой за свобода“ негов любимец Петьофи живее, заточеник нейде в Сибир. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 165. Скоро се мярнаха на палубата дрипави човешки фигури с вързани ръце, охранявани от турска стража. Ясно беше – карат заточеници. Гр. Угаров, ПСЗ, 42. При сичките прошения и гаранции от страната на тамошните православни араби и на нашите нещастни заточеници, тие и досега още не са освободени из темницата. Хр. Ботев, Съч. I, 264.