ЗАТÒЧЕНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Състояние на заточеник. След няколкодневни разпити и съответна „обработка“ с камшици и палки интернираха ме отново в родното ми село Балювица. Моят съученик от детските години Георги Григоров се беше снабдил с богата колекция от отбрана научна и художествена литература. Това беше за мене едно духовно съкровище сред пустотата на заточеничеството ми. Мл. Исаев, Н, 201-202.


Източник: Речник на българския език (онлайн)