ЗАТРА̀КВАМ, -аш, несв.; затрàкам, -аш, св., непрех. Започвам да тракам. Изтрещява бомбен взрив, затраква автомат. Четата открива сковаващ огън по прозорците. Ж. Колев и др., ЧБП, 117-118. Ударните дървени инструменти затракват като щъркелови клюнове. Св. Минков, ДА, 110. Той отпушваше водата и кречеталото затракваше. А каква беше дядо Цоновата воденица? Й. Йовков, СЛ, 21. Бели платна, писани черги увиснаха по оградите, затракаха становете. К. Петканов, СВ, 31. Простря ръце към огъня. Но едва усетил неговата грейка, цялото му тяло затрепера така неудържимо, че зъбите му затракаха. В. Геновска, СГ, 432. На много места селяните товарят чували със зърно. По улицата затракват каруци. РД, 1950, бр. 202, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)