ЗАТРЕПÈРВАМ, -аш, несв.; затрепèря, -иш и (остар.) -еш, мин. св -их и (остар.) -ах, св., непрех. Започвам да треперя. Ръката на Иван Белин затрепери и газеничето заподскача. Й. Йовков, ВАХ, 167. Дафна поиска да настигне сина си и да му каже няколко думи, но докато тя излезе из вратника, той зави, скри се зад висок плет. – Стояне! – извика Дафна след него и гласът ѝ затрепери. К. Петканов, П, 21. По плещите му като разтопено сребро се разстла дългата му коса, бялата му брада затрепери. Елин Пелин, Съч. I, 67. Озърта се, замахва и зашибва дървото. Разлетяват се листа, затреперват клоните от внезапното жестоко нападение. Н. Хайтов, ШГ, 292. Като се отдръпнах заднешком, приближих леглото, мушнах се под одеялото, завих се презглава и затреперах от студ. П. Михайлов, МП, 8. Неочаквано усетих как отмалявам необяснимо, силите ме напускаха бързо, ръцете и краката ми затрепераха. Лъхнаха ме врящи серни пàри, задушлива влага като дъх на огнено чудовище. П. Бобев, К, 56.