ЗАТРЕПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; затрептя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. затрептя̀л, -а, -о, мн. затрептèли, несв., непрех. Започвам да трептя. Най-сетне, без да духа вятър, листата на близката букова гора затрептяха, задвижиха се и от това се чу тих ромон, меко шумолене. П. Проданов, С, 123. Най-хубави са вечерите. Още като се мръкне, небето се изясня и по синьозеления свод затрептяват нашите едри добруджански звезди. И. Петров, НЛ, 7. Светлината на кандилото пропълзя по стените и накрая затрептя по златния варак на олтара. П. Константинов, ПИГ, 20. Гласът му затрептя, прегракна, изчезна. В очите му блеснаха сълзи. Ст. Дичев, ЗС I, 161. Клепалото отново затрептя, под стихналия църковен двор литнаха стройни, бодри звуци, прелетяха над високите върхове на тополите и се понесоха надалеч. Д. Талев, СК, 134. По устните на Мария пак затрептя усмивка, ала тоя път дяволита и хитра. А. Дончев, СВС, 83.