ЗАТРЕЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; затрещя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. затрещя̀л, -а, -о, мн. затрещèли, св., непрех. 1. Започвам да трещя; затрясквам. Качихме се на влака. Когато той излизаше вече от гарата и аз въздъхнах, изтривайки потта от челото си, наблизо затрещяха шмайзери. Ем. Манов, ПЯ, 126. Метнах се на задната сеялка при един черноок напрашен мъж, бай Драган пъргаво скочи на предната и машината пак затрещя. Н. Тихолов, ДКД, 22. Преди две седмици, когато пристигнах тук, беше мокро и студено време.. От гарата файтонът затрещя през града по калдъръма на главната улица. К. Константинов, СЧЗ, 140. Момчетата се напиха с ледена вода и коленичили над бистрия ручей, не забелязаха кога потъмня небето и затрещяха гръмотевиците. А. Каралийчев, СР, 67.
2. Само безл. затрещява, затрещи. Започва да трещи, да гърми, да се чува гръм; затрясква. – Захладя времето изведнъж. Заесени. Не е вече летен дъжд – загърми, затрещи, па рукне, а след час – слънце огряло. Л. Галина, Л, 73. Старите хора приличат на летен ден. Докато грее слънцето, изведнъж се заоблачи, затрещи и след миг се изсипе дъжд като из ведро. Ст. Марков, ДБ, 201. Кога било във Пирине, / във Пирине, във планина, / зададе се темен облак, / заръмяло, затрещяло. Нар. пес., СбАИ, 338. Загърмяло й, затрещяло й, заваляло й дребен дъждец. Нар. пес., СбВСт, 407.