ЗАТРЍВАМ1, -аш, несв.; затрѝя, -ѝеш, мин. св. затрѝх, св., прех. Започвам да трия. Седна бързо на масата си, стисна молива, съсредоточено раздвижи ръката си и... сбърка. Затри бързо с гумичката. З. Сребров, Избр. разк., 154. Моис се обу, излезе на дворчето, погледна към небето и бързо заплиска лицето си на чешмата. Студената вода го ободри, той с особено усърдие затри лицето си с изтъркания и износен пешкир. П. Спасов, ХлХ, 71. Майка им бързо изправи глава и освестена сякаш, затри насълзените си очи и плахо загледа наоколо. Ц. Церковски, Съч. III, 136. затривам се, затрия се страд.
ЗАТРЍВАМ2, -аш, несв.; затрѝя, -ѝеш, мин. св. затрѝх, прич. мин. страд. затрѝт, св., прех. Диал. 1. Загубвам, изгубвам. – Дръж, дядо Пенко – подаде ги [стрелите] той на стареца. – Дръж, че много ще ми пречат. Гледай само да не ги затриеш, че такъв лък не се намира. Кавказки лък е това. О. Василев, ЗЗ, 8. В понеделник открих, че ми няма платнището и взех твоето. Още сега ще дам парите. Дявол знае къде съм затрил моето. К. Грозев, СС, 158-159. Късно есента няколко души се къпели в планината, а след две седмици Митрето изревал: „Кожухчето ми! Там съм го затрил. Имало защо да жали: английско, тънко такова, душичка“. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 40. – Я ми подай ключовете, / да си отключа сандъци. / – Затрила съм ключове, / ключовете от сандъци. Нар. пес., СбВСтТ, 446.
2. Унищожавам, съсипвам. Когато насам пристъпили турските завоеватели, те затрили и градището, и червената църква и притиснали българите в дъното на родопското усое. Ст. Станев, ПЯС, 69. Като гледах как затрива хубостта, молех го да не прави това и да ме остави да ѝ се порадвам. Ем. Станев, А, 47. С горението на Балкана, вижда ся, турското правителство иска да затрие хайдутските пътеки. ДЗ, 1867, бр. 1, 3. // Прен. Заличавам2, изличавам, изтривам. Горчивите опити като силни вихрища измитат, изскубват, затриват у нас всичко, що ни е било мило и скъпо в най-честитите дни на живота – детството. СбЗР, 48. И може би [лекарят] не знаеше, че дванадесет години духовна леност бяха затрили от паметта ѝ почти всички знания. Д. Димов, Т, 682. Следите на детския облик се запазват по лицата на мъжете, които не се отделят от майките си. Тези мъже не могат да доловят кога застаряват, защото чувството им, че все още са мамини детенца, затрива разликата между годините и запазва по лицата израза, който майките им винаги биха желали да виждат. О. Василев, ЖБ, 137.
3. Погубвам, убивам, умъртвявам. – А аз дойдох да видим що ще стане със задържания, изпълнявам повелята на майка му. – Поне до живот – дума ми... – не го затривайте. Ц. Лачева, СА, 22-23. Прати ме наместникът да помагам за новото царство и аз помагам. Гоня враговете на царството и ги затривам с огън и желязо. Д. Талев, С II, 258. Той реши да отиде нощем в дома на селския богаташ и да го убие и само дългите увещания на Божин Апостолов го отклониха.. – Ще затриеш тоя издайник и кожодер. Но ще затриеш и себе си, ще затриеш и майка си, и дядо си. Д. Ангелов, ЖС, 157. Къщата ни изгориха / татка турчин затри, / мама черкези заклаха. НБ, 1876, бр. 39, 151. – Не ма дава, първо либе, / най-малкото братче. / Иван Ради дума: – Радо, / убивам го, Радо, / убивам, затривам, Радо, / че пак тебе зимам! Нар. пес., СбГЯ, 237. затривам се, затрия се I. Страд. от затривам. Кога дали на Митхад паша превод от тойзи член, за да го прочете, разярил се той като тигър, задето български лист се осмелил да пише с такъв наложителен дух, затова заповядал тозчас да се затрие листът „Македония“. Св. Миларов, СЦТ, 191. Той назначил ден, в който сичките римляни, които са намервали на полуострова с жените и с децата си, трябало да са затрият; казват, че загинало до 80 000 римляни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 245. Да доде мало й голямо, / да гледа чудо голямо – / какъв юнак са затрива. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 29. II. Възвр. от затривам в 3 знач. Убивам са, леле, затривам са, / затривам са, леле, млада и зелена, / че не отваждам въз чер арапин. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 18. – Либе ле, Станке, либе ле. / Йедно си нящо немахме – / от клето сърце рожбица. / Да зная, че е до меня, / сами си да са затрия. Нар. пес., СбВСт, 449. Доказа мя крадла онази поразница! И мя запряха. Исках да умра. Но нямаше как да ся затрия. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 210.
ЗАТРЍВАМ СЕ несв.; затрѝя се св., непрех. Диал. 1. Загубвам се, изгубвам се. Тръгнала Бонка из гора, / пролетно цвете да бере, / видяла младо овчарче, / затри се Бонка в гората, / найде я овчар будала. Нар. пес., СбВСт, 806.
2. Преставам да съществувам; изчезвам. – Жив да ти е и здрав... Ама де е той, малкият, де съм аз? Той идва, аз си отивам. – Така е наредил господ, мойсторе. – Така е наредил, милост да му е. Едни си отиват, други идват. Да не се затрива род и живот. Д. Талев, ЖС, 99. А пак самите българе, т.е. онази малка орда или дружина, която внесе между раздробените славенски племена политическото единство, в скоро време се затри между многобройните славенски племена. М. Дринов, ППБН, 43. Един път като стана в Измир тя книгопечатницата, някои учени българе пожелаха да я не оставят да ся затрие както другите. БКн, СбПер. п. I, 63.
3. Умирам, загивам. А отзад запищяла свирката на влака. Още малко и този влак ще се строполи при отместеното желязо, ще се прекатурне и толкова клети душици ще се затрият, ще се пребият. Превод, ВЦ, 1888, кн. 20, 20. Стотина работници са затривали сякоя година в Невкастелския рудник по причина на избухване запален газ. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 18.
◊ Затривам / затрия от лицето на земята (на света) някого или нещо. Остар. Унищожавам, премахвам напълно (обикн. държава, народ, град). Нима в нашата бедна страна човешкия живот е тъй обезценен, човешката личност тъй безразлична, та можем вече само с един замах да ги затриваме от лицето на земята? Н, 1924, кн. 3, 4. Затривам се / затрия се от лицето на земята (от света). Остар. За държава, племе, народ и под. – преставам да съществувам; изчезвам. Тии [българските първенци] без да ся догадят, приготвиха една ужасна и смъртоносна пропаст не само на българското царство, но и на целия български народ, който намалко беше останало да падне в нея и да ся затрие съвсем от света. Д. Войников, КБИ, 52.