ЗАТРÒГВАМ, -аш, несв.; затрòгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. затрòгнат, св., прех. Книж. Трогвам. Пинтата не беше се отделял толкова за дълго от родния си край. Всичко сега му беше мило и скъпо, всичко го затрогваше и вълнуваше. Г. Караславов, ОХ II, 7. Тук дядо Влайков приведе още по-ниско глава и продължи: – Тъкмо затова имаме воля, за да се борим срещу него [страданието]. И тъй нататък, и тъй нататък, с едно примирение, което истински затрогваше. К. Гълъбов, СбЦГМГ, 381-382. Участта на бедните, угнетените, експлоатираните дълбоко затрогва неговото младо сърце и всяка свободна от занятие минута той посвещава на четене на руски книги. Ив. Богданов, СП, 343. С разтреперания си и умолителен глас, с мирната си стойка, с чистотата на погледа си и с това си чудно желание за пушка осемдесетгодишният белобрад старец затрогна всички. Д. Ангелов, ЖС, 689. На някои места гласът му ставаше особено топъл, с което ни затрогваше. Г. Белев, ПЕМ, 26.
ЗАТРÒГВАМ СЕ несв.; затрòгна се св., непрех. Книж. Трогвам се. Аз обичам да го слушам. Той е добър разказвач. Когато разказва, като че ли отново преживява всичко – кипи, гневи се, негодува, затрогва се. П. Незнакомов, СП, 74. В тези очи имаше толкова страх, надежда и отчаяние, че Въкрил се затрогна и се развълнува. Г. Караславов, ОХ IV, 194.