ЗАТРÒГВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от затрогвам като прил. Книж. Който затрогва, вълнува, който предизвиква умиление. Тя [Зорка Йорданова] даде, както винаги, силно драматична, затрогваща игра. Ив. Димов, АИДЖ, 129. Приказният образ на Пердита се въплътяваше на сцената от Зорка Йорданова „със затрогваща искреност“. Н. Лилиев, Съч. III, 406. В театъра на Ленинския комсомол гледахме „Семейство“ от И. Попов – едно затрогващо представление. Н. Фурнаджиев, МП, 25.