ЗАТРÒПВАМ, -аш, несв.; затрòпам, -аш, св., непрех. Започвам да тропам. Кольо излазя и след минута покрай прозорчето ми затропват тежките копита на коня и глъхнат в нощта. Г. Райчев, Избр. съч. I, 4. Следобед откъм билото на Балкана се спусна вятър. Глухо затропаха врати и прозорци, заскърцаха долапите в стените. П. Константинов, ПИГ, 92. Като викнат ония моми: „И Стоене ле, и гидио ле“, като затропат ония чехли, като се залюлеят ония бели ръкави и алени вълненици. Люшка се хоро, доде слънце зайде. Ил. Волен, РК, 48. – Особено пък когато почне да вали и едрите капки затропат върху палатката... Не познавам по-голяма поезия от тая! Д. Калфов, Избр. разк., 50. И она [халата] дала пак таа сила: забучал ветър, завалил дъжд, затропала градушка. Нар. прик., СбНУ ХIV, 39. затропва се, затропа се безл. По стълбата отвън се затропа, чу се разговор и при нас се вмъкнаха трима мъже със запалени фенери. Л. Александрова, ИЕЩ, 28. Рано, рано сутринта / се затропа на вратата. Л. Станчев, СИ, 34.