ЗАТРОПÒТВАМ, -аш, несв.; затропòтя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да тропотя. Глухо отекна оттам, откъм долния край на гъстата редица, многоглас ропот, ала стъпките затропотиха по-бързо, сгъсти се и тропотът на конските копита. Д. Талев, С II, 77. Той седя спокойно, неподвижно, докато откъм площада затропотиха човешки стъпки. Т. Харманджиев, КВ, 6. Затропотиха порти, започнаха от всички страни да излизат люде и всички вървим към църквата. Д. Талев, СК, 83. Конярят подкара конете. Те избичиха шии, навириха опашки, затропотиха бодро по улицата. Т. Харманджиев, КВ, 354. затропотва се, затропоти се безл. Затропоти се у съседите, заблъскаха се врати и после всичко утихна.