ЗАТРУДНÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от затрудня като прил. Който е свързан с трудности, с усилия. Тук поручикът отново млъкна и наведе очи. Той продължи със затруднено дишане, с пресекнал глас, ала и с нарастващ гняв. Д. Талев, ГЧ, 55. Та тъй, и нашият герой, за да излезе из затрудненото си финансово положение, записва се член в една популярна банка, и през ден, през два току прескача до директора на банката да види дали му е разрешен исканият заем. Св. Минков, РТК, 119. Волевото действие е действие при затруднени условия, действие, свързано с надвиването на някакви спънки. Псих. Х кл, 148. Самолетът пропадаше с тридесет-четиридесет метра надолу. От натиска на диафрагмата човек получаваше затруднено дишане. Г. Белев, КВА, 44.