ЗАТРУДНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Който е свързан с трудности, който причинява трудности; затруднен. А това той го прави, за да не се поставя като напред в особено затруднително положение, в случай че падне днешното правителство и властта премине в ръцете на чистите русофили. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 157. Ала разприте му с цензурата, оскърбителните шпионства и преследвания на полицията, затруднителното материално положение – всичко това влияе убийствено на него. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 82. Емерик ся готвяше да нападне на България. Йоан, за да са избави от тези затруднителни обстоятелства, побърза да се възползува от приглашението на папа Инокентий III. Р. Каролев, УБЧИ, 36. Топлата мъгла правеше диханието затруднително. Н. Михайловски, ПА (превод), 89.