ЗАТРУДНЍТЕЛНО. Остар. Нареч. от затруднителен; затруднено, трудно. За малките момичета от тая махала беше твърде затруднително, даже понякога и невъзможно да дохождат в отсамнето девиче училище. В. Берон, С, 12. Като не може да са нагрява добре [глинестата плоча] и като изпуща бавно влажността, тя дълго време остава неспособна за обработване и самото обработване става затруднително. Ступ., 1875, бр. 4, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)