ЗАТРУ̀ПВАМ1, -аш, несв.; затру̀пам, -аш, св., прех. Започвам да трупам. Той затрупа книгите бавно, една по една, на голям куп в ъгъла на стаята. затрупвам се, затрупам се страд. Във всички промишлени предприятия, строителни обекти, железопътни гари, в домовете на гражданите има хиляди тонове метални отпадъци, които лежат неизползувани, затрупват се по дворищата, ръждясват. ВН, 1960, бр. 2667, 1.

ЗАТРУ̀ПВАМ2, -аш, несв.; затру̀пам, -аш, св., прех. 1. Покривам нещо, като трупам отгоре. Тежък мокър сняг вали и покрива село Сънино. Бързо и непрестанно падат едри парцали, замрежват погледа и затрупват всичко с дебела покривка. Елин Пелин, Съч. II, 106. Дворчето тераса [на хотела] над шосето сега е покрито със сухи кленови листа. Мирише на прах, на тор, с който затрупват лехите. К. Константинов, СЧЗ, 99. Канапето и столовете бяха затрупани с разни мостри, номера от модния журнал. Ив. Вазов, Съч. IХ, 8. „Боже ле, вишни, високи, / я ми дай, боже, я ми дай / ситен ми дребен бял снежец, / къщата да ми затрупаш.“ Нар. пес., СбВСт, 826.

2. За нещо – като падам върху някого, притискам го, затискам го отгоре. Дядо Ламби се засили за последен път, но снопът се завъртя напред и той падна по главата си от другата му страна. Ръкойките се разпиляха отгоре му и го затрупаха. И. Петров, НЛ, 257-258. Когато отивала при надзирателя на склада да предаде сортирания през деня тютюн, една тежка бала се съборила от високия куп и я затрупала на каменния под. Ал. Бабек, МЕ, 23. Пък и къщурката му не е за хвалба: килнала плочестия си покрив на една страна, тя отдавна заплашва да падне и а-а да затрупа челядта му. Др. Асенов, СВ, 153. И въглищния пласт затрупа / петнадесет човешки трупа. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 28.

3. Запушвам3, затискам нещо. Затрупаха прозореца с нарязаните дърва, които домакинята си беше приготвила за зимата. А. Каралийчев, НЗ, 85.

4. Прен. Предлагам, давам на някого, отрупвам някого с голямо количество от нещо или други неща; обсипвам, засипвам3. Селяните от Киренджи затрупаха офицерите и войниците с ризи, кърпи, цветя. А. Каралийчев, ПГ, 177. Слушай – почна да го придумва вуйчото, – този човек е син на най-богатия болярин. Предай му занаята си за две-три недели. Няма да сбъркаш. Баща му ще те затрупа с пари. А. Каралийчев, МО, 16. Със злато да ме затрупаш, пак няма да дойда. Й. Йовков, А, 32. // Отправям към някого много въпроси, заръки, благодарности и др.; засипвам3, обсипвам. Както биваше винаги, и сега тя ме затрупа с въпроси, но не дочакваше отговорите ми. А. Гуляшки, ЗР, 139. Юрталана погледна кмета, погледна и околийския управител и разбра, че тези хора не бяха го повикали за лошо. Те го затрупваха с въпроси, гледаха как-как да го разговорят, да го разположат. Г. Караславов, С, 177. Тя ме затрупа със заръчки: това да реча мами, с онова да ѝ се пофаля. Т. Влайков, Съч. II, 53. Не затрупвайте ме с комплименти. Хр. Смирненски, Съч. II, 211. затрупвам се, затрупам се I. Страд. от затрупвам2. Улицата се затрупваше от покъщнини всякакви, носени от близките къщи и от запалените. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 108. Не само пътищата и оградите, но и по-ниските къщи се затрупват със сняг. В съседните села мъчно може да се отиде. И. Петров, НЛ, 7. II. Възвр. от затрупвам2 в 1 знач. Живей така, чтото да ся не затрупаш с много имот, който ще тя побърка в добродетелта. А. Начев, ПЖЧ (превод), 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)