ЗАТРЪБЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от затръбявам. След царския знак с ръка са дадени последователно три ясно обособени звукови момента: затръбяването на тръбите, буйното забиване на литаврите и радостният вик на народа. Л. Георгиев, БР, 1931, кн. 8, 208.