ЗАТРЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; затръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Започвам да тръпна. Нещо заплашително и отчаяно се изписа на това лице, месестите устни затръпнаха заедно с цялата изящна долна челюст. Ст. Дичев, ЗС II, 421-422. – Ах да... да – изпуща той някак в досада, ръцете му изведнъж се разтрепериха, главата се залюшка, цялото тяло затръпна. П. Спасов, ГЛЗЗ, 64. Един над стобора на острий кол, Хъшлака / набит се виждаше през цяла нощ огрян / да висне, чак дори от ширния мегдан, / когато пламъка по кладите се дръпна / и по жаравата над пепелта затръпна. П. П. Славейков, КП ч. III, 271-272.