ЗАТРЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; затръ̀скам, -аш, св., прех. Започвам да тръскам. Тя още по-неутешимо се разрида и затръска разчорлената си глава. Г. Караславов, ОХ III, 507. Изведнъж колата заподскача, добре ни затръска. Бяхме нагазили по стария път! Ст. Станчев, НР, 74. Наведе се, прегърна тежката торба. След това изсипа в решетото ръж, дигна го нависоко и без да се наведе, с изправени ръце затръска, заотсява. К. Петканов, Х, 67.
ЗАТРЪ̀СКВАМ СЕ несв.; затръ̀скам се св., непрех. Започвам да се тръскам. Биволската кола отново се затръска върху едрия калдъръм на тесните улици. К. Петканов, ЗлЗ, 62. Клинката се провикна и се изправи, затръска се, сам заигра върху постланата черга. К. Петканов, ЗлЗ, 143.