ЗАТРЪ̀ШКВАМ, -аш, несв. (рядко); затръ̀шкам, -аш, св., прех. Започвам да тръшкам. – Ще избеся селото, ще запаля къщите, ще затрия всичко живо от това проклето Горненци! – В яда си той затръшкваше де що намери по двора. Кр. Григоров, ОНУ, 140. затръшквам се, затръшкам се страд. Загърмяха кепенци, затръшкаха се врати. Й. Йовков, СЛ, 86.